Адаптиране на работното място: малки промени, които правят голяма разлика

Какво всъщност означава адаптиране на работното място?

При първото споменаване на този термин много хора мислят за големи строителни дейности, скъпо оборудване или сложни процедури. На практика обаче адаптирането много по-често се състои от внимателно обмислени, конкретни и често много прости решения, които правят ежедневната работа на някого по-сигурна и по-достойна.

В DES научихме това чрез опит, чрез разговори, наблюдение, опити и постоянно приспособяване към реалните нужди на хората, с които работим.

С времето осъзнахме, че добрата адаптация не започва с правилник, а с въпрос:
„От какво има нужда този човек, за да може да върши работата си безопасно и качествено?“
Понякога отговорът е много конкретен.
За нашите глухи колеги поставихме огледала на стратегически места в производството, за да могат да виждат какво се случва зад гърба им. На пръв поглед това може да изглежда като малка намеса. Но когато човек не може да чуе мотокар, колега, който се приближава, или повикване отзад, огледалото става важен елемент на безопасността.

Имаше и ситуации, в които самите колеги изработваха специални столове и регулируеми седалки за работник, за когото стандартното работно място не беше подходящо. Те не го правеха, защото трябваше, а защото разбираха една проста истина: стабилното и подходящо работно място е предпоставка човек да покаже пълния си потенциал.

Въпреки това адаптирането не винаги е свързано само с пространството или оборудването.

Понякога най-голямата разлика се създава от начина, по който комуникираме.

Да гледаме човека в лицето, докато говорим.
Да не говорим с обърнат гръб.
Да проверим дали човекът, с когото говорим, ни е разбрал, вместо да предполагаме.
Да знаем, че леко докосване по рамото може да бъде важен начин да покажем на някого, че се обръщаме към него.
Именно тези нюанси често правят разликата между работна среда, в която човек само изпълнява задачи, и такава, в която се чувства сигурен, приет и уважаван.

Затова е важно ясно да се каже:
адаптирането на работното място не е привилегия.

Разумните приспособявания понякога погрешно се възприемат като специално отношение или като занижаване на стандартите. Същността е напълно различна. Като премахваме пречките, позволяваме на хората да покажат какво знаят, какво могат и с какво искат да допринесат.
Защото не можем да очакваме всички да тичат в едно и също състезание, ако препятствията не са еднакви.

Добрите адаптации не занижават стандартите.

Те създават по-равни условия тези стандарти да бъдат достигнати.

С времето в DES осъзнахме и още нещо: адаптациите не променят само преживяването на човека с увреждане. Те променят и цялата организационна култура.

Когато екипът се научи да комуникира по-ясно, да бъде по-внимателен, да проверява вместо да предполага и да разбира различни начини на функциониране, работната среда става по-добра за всички служители.

Може би именно това е най-голямата стойност на приобщаването.

Не това, че сме „помогнали на някого“, а това, че чрез адаптация и разбиране сме станали по-добър екип.