Защо DES наема хора с увреждания?

Един от въпросите, които често си задаваме, е дали трябва да наемаме хора с увреждания. По-рядко се питаме какво печелим, когато го правим по правилния начин.

От моя опит, наемането на хора с увреждания не означава само изпълнение на законово задължение, а носи и сериозна промяна в културата. То ни учи на по-ясна комуникация, повече търпение, по-точни договорки, по-малко предположения и повече проверяване.

Работната среда става по-човечна, не само за хората с увреждания, а за всички служители. Организацията престава да бъде място, където само се произвежда, и се превръща в място, където хората се учат да работят заедно, въпреки различията.

Когато говорим за увреждане, най-често мислим за това, което се вижда, придвижване с помощта на помощни средства, зрително или слухово увреждане. Това са реалности, които лесно разпознаваме, но съществуват и невидими трудности.

Понякога предизвикателството е по-бавната обработка на информация. Понякога са необходими повече повторения, по-ясни инструкции или повече време, за да бъде една задача разбрана и изпълнена. В производството, където се измерват темпо и резултати, тези различия лесно могат да бъдат погрешно изтълкувани като небрежност или липса на интерес. Често самият човек няма ясна представа, че става дума за капацитет, а само усещането, че му трябва повече време, че нещо му е по-трудно, отколкото на другите, или че е такъв от детството си.

Затова приобщаването не започва само с рампа на входа. То започва с разбиране, търпение и начина, по който комуникираме. Истинското приобщаване не означава всички да правят едно и също, а всеки да получи шанс да работи по най-добрия начин, на който е способен.

Едно такова потвърждение идва, когато човек с увреждане се осмели да отиде в друга работна среда… и след месец-два се върне. Тази година имахме два такива случая. По-скорошният ми е особено скъп, защото става дума за човек със слухово увреждане, трудолюбив, способен и ориентиран към работата. Той се върна не защото „не е успял там“, а защото тук е разпознат.

Тук хората знаят как да се обръщат към него, да го гледат в лицето, докато говорят, и че лекото докосване по рамото създава емоционален тон. Нюанси, които другите може дори да не забележат, за нашия колега означават сигурност, топлина и принадлежност.

Наемането на хора с увреждания не е акт на доброта или съжаление. Това е решение да изграждаме по-стабилна, по-зряла и в дългосрочен план по-здрава работна среда.